Домоуправител под прикритие.
Здравейте,
Искам да споделя моя скромен опит в етажната собственост. Тази публикация е ориентирана към нашата етажна собственост.
Живея в София, Надежда 1, в 9 етажен панелен блок, въведен в експлоатация 1985 година, за годината не съм съвсем сигурен. Нанесох се през 1990 година, до тогава живеех в отсрещния блок, но се разведох и както се казва – дойдох тук.
Тогава започваха да се наливат основите на демокрацията и аз нямах много време да се адапхтирам. Много неща ми минаваха покрай мен, без да ги осмислям. Първите 3-4 години нямам голям спомен. Вратите бяха дървени, всеки можеше да влезе. Изведнъж – вратите станаха железни, раздадоха се ключове.
Някъде около 2010 година се е решило, да се сменят щранговете с PVC, спомням си – един от съседите, този до мен беше против, и навсякъде се смениха щранговете, неговите останаха железни. После се наложи да му ги сменят и неговите. Но ги смени негов приятел. Тогава действаше старата генерация, родителите ми и техните съседи. Те са решили и топломерите на радиаторите да са с ампули, но не дистанционни.
Едва тази година сменихме топломерите и водомерите с дистанционни. Съседът до мен – не.
Някъде около 2013 година, пак не съм сигурен, имаше събрание, на което ме избраха да контрольор. Преди това майка ми е била няколко години касиер.
Касиерът ми се обаждаше доста често, напътствах го. След 2 години му казах да направи отчет на касата. Той се обиди и направи събрание, да го сменим. Обидил съм го бил, искал съм от него да бъде счетоводна къща.
Смениха го, новата касиерка си вършеше съвестно работата, но все ми говореше, че нещо трябва да променим. Входното антре се наводняваше, междуетажните площадки и коридорите на мазетата, както и общото мазе и абонатнат станция бяха пълни с боклуци.
Домоуправителят беше един уважаван лекар – неврохируг, който е бил лекар на космонавтите, бай Георги. Той милият играеше – „И сам войнът е войн.“ Непрекъснато му звъняха в къщи по всяко време за всички за всички проблеми. Чакаше пред ел.таблото да дойдат от електро да отчетат електромерите, той да им отвори таблото. Чакаше да дойдат от Топлофикация да им отвори абонатната станция, да отчетат топлинната енергия. На никой не даваше ключове, от външните.
И така, 2019 година, казах на касиерката – дай да правим ревизия. Донесе две тетрадки – нейната и на предишния касиер. И никакви документи, фактури, разписки …. 20 дни правих екселски таблици и все нещо не излизаше. В тетрадкитте – писано, драскано … На края докарахме някакъв баланс.
Установихме касова наличност – 820 лв. . може би сумата е била малко по-различна. И дай сега да правим събрание. Междувременно ми попадна за външните домоуправители, харесах си Вход Мениджър, без много офертти и умувания, пратих им покана, те приеха. Без да съм никой.
Снимах много снимки – тавана, коридора, стените в коридорите с куп излишни кабели от кабелни оператори. Отпечатих снимките, налепих ги по стените – и хайде на събрание. Тогава ЗУЕС не беше много известен.
Докато се проведе събранието, намерих фирма чрез Гугъл, която прави обезпаразитяване и почистване на входове. И сега за събранието.
Учудващо, дойдоха много съседи. Накратко им обясних състоянието и обявих, че има представител на Вход Мениджър. Представителката изложи накратко нещата в тяхната фирма и предложи да направим гласуване. Не бяхме подготвили протокол с идеални части на присъстващите, събраха се някакви подписи и тя каза, че от 15 април минаваме под управлениото на Вход Мениджър.
Един от съседите много силно протестираше, че нещата не са съвсем редовни, но събранието, движено от идеята – мен не ми пука, давай да си ходиме, се разпусна. Това беше на 27 март. И аз си казах, касата беше в мен, 820 лв., че сега е моментът да се направят основни автономни действия.
Извиках фирмата за почистване, договорихме сумата 460 лв. Оказа се, един труженик на колело, с раница – Пенчо – фирма – Пест рипеър. Дойде, докато трудещите се добруваха, аз го съпровождах на всички места, където трябваше да се почисти. В подпокривното пространство – почисти трупове от птици, запуши с мрежи отворите навън. Почистване около и в в асансьорната кабина.
Изнасяне на вещите по етажите на междуетажните площадки. Изнасяне на нещата от коридорите на мазето, абонатна станция, общо мазе. Извършване на санитарна обработка срущу насекоми и гризачи. Като помощник успях да мобилизирам един младеж от нас, да му помага. И всичкото това . за 460 лева! Ако искате – вярвайте.
Това отчитам като мой основен принос.
В касата на Вход Мениджър внесох 220 лв.. И 100 и няколко лева бях похарчил за печатни материали за събранието, основно – цветни снимки на състоянието на входа.
Започна управлението на Вход Мениджър/ВМ/. За месечните вноски изпращаха касиер с таблет и касов апарат и издаваха разписка за всяка вноска. Имат сайт на който се вижда кой какви суми е внесъл и колко дължи.
Естествено, никой не го интересуваше какво става във входа, поддържах с ВМ кореспонденция чрез имейли, понякога – телефонни разговори. Викал съм ги няколко пъти за повреди в етажното осветление, тогава то беше чрез стълбищен реле автомат. За смяна на счупени стъкла по коридорите. За възстановяване на водоподаването в междуетажните стаички с мивки за чистачката. За повреда във водоподаването към абонатната станция. За избор на чистачка.
Тогава беше и Ковид пандемията. Нямахме пари за ремонт, покривът течеше. Организирахме разглеждане на оферти за ремонт на покрив. Вход Мениджър ни предложиха оферта, за ремонт чрез разсрочено плащане за 1 година, което нас ни устрои. И така – през 2020 те ни ремонтираха покрива и събраха сумите си от нас за една година. Това ни осигури възможност, по-късно, през 2021 и 2022 година да извършим ремонт чрез собствени сили, след като излязохме от Вход Мениджър. Самото излизане не беше проблем, направи се събрание, решихме, че излизаме, те ни предадоха ключове и пари, които бяхме натрупали.
Същинският ремонт след това се извърши чрез много силното участие на двама наши съседи – Сашо и Станимир. Единият от тях в момента ни е касиер и му превеждаме парите за входа чред Изи пей по негова сметка.
Сега сме ремонтирани от всякъде и пак никой от нищо не се интересува. Всъщност, аз продължавам да обезвъздушавам и допълвам абонатната през зимата, източване и наточване през лятото, ако е необходим ремонт. Освен това съпровождам Пенчо два пъти в годината да пръска срещу гадинки. Друг съсед се включи и той, съдейства при ремонти на В и К, обещал е помощ при действия в абонатната. И тъй.
Децата сме освободили от такса, за кучета не събираме такса. Такса – 7 лв. на човек и 10 лв. на апартамент за фонд Ремонт. За първи и втори етаж – 5 лв. на човек и 10 лв. за ремонт.
Тук не съм осигурил възможност за коментиране. Това – във Фейсбук.
Тук – част от изхвърлените съкровища.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
–––––––––––––––––––––––––––––––-
Тук снимки на стените с кутии на кабелните оператори
Ремонт на стълбищния коридор
А тук, ако някой иска да пусне на някой шум от ремонт
Тук ще покажа вече ремонтираното
По мои спомени ремонтът ни приключи 2022 година, три години. А може би и да е било 2023 година. След това, си живеем спокойно, никой от нищо не се интересува, като в държавния бюджет, някои винаги плащат, други – от време на време, трети – хич. Просто е чудо, че се свърши толкова работа за 3-4 години. Сега си спим на лаврите. дано не ни изненада някое бедствие.